Регистрация

Николай Михайлов: Източно-балканският коридор е рентабилен. Променяме нормите за проектиране на пътища и улици

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 13.10.2017, Автор: Милена Василева
[854 прочитания]

Фотограф: Инфраструктура.бг

Проф. Михайлов, кое е различното на Десетата национална конференция по траспортна инфраструктура с международно участие, организирана от катедра "Пътища" на УАСГ?

Новото на тазгодишната конференция е, че станахме на 10 години и влизаме в тийнеджърска възраст, има много участници и интересни теми. Искам да изразя благодарност към основателя на този форум проф. Иван Трифонов. Не е лесно да създаваш и да правиш първите стъпки.

Има две сериозни теми, които застъпваме на по време на тазгодишния форум. Първият ден е посветен на стратегическите транспортни коридори и е съпроводен от присъствието на министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, а вторият ден – основно е за наредби 1 и 2, съответно за проектиране на пътища и улици, и е подкрепен от присъствието и изказването на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.

Сдружение "Български форум за транспортна инфраструктура" представи идеите си за коридорно развитие и за мястото на България. Защо точно Източно-балкански коридор?

Коридорите в посока север- юг са много важни. Северът винаги е бил източник на суровини и хора, а югът – на стоки. В исторически план мога да кажа, че щом тези трасета са били работещи, икономиката на България е вървяла. Три са основните трасета в тази посока: едното е Видин – София – Кулата – Солун. Второто е Русе – тунел под Шипка – Стара Загора – Свиленград и третото е Истанбул – Малко Търново – Бургас – Варна и оттам разделение в две посоки – към Русе и към Констанца. Ще дам само един пример защо е важно това трасе.

Хан Тервел създава първия митнически закон – слага бариера, прави митница, и който минава през България, си плаща – така държавата ставала богата. Трасето от Константинопол към България действа и по време на турското робство. По времето на социализма страната се затвори за посоките север – юг и започна да изгражда магистралния пръстен на България (с решение на МС от 1976 г.) Това правим и досега. Но отвореното общество, бизнесът очаква да бъде следван пътят на товарите. Украйна, Молдова и Турция очакват да бъдат свързани. Защо техните товари да не минат през България? Такива са законите на свободна икономика - няма ограничение за преминаването на товарите през територията на България. Нужна е инфраструктура обаче. Затова в Българския форум за развитие на транспортната инфраструктура говорим за този коридор. Не бива да забравяме, че румънците летуват по нашето Черноморие. Същото се отнася и за руснаците и украинците. Черноморието може да се превърне от сезонна в целогодишна дестинация. Така АМ "Черно море" няма да е сезонна магистрала, а целогодишна – ако обслужва товарите и привлече още туристи. Искам още да добавя, че втори мост при Русе и още един при Никопол – Турну Мъгуреле биха улеснили връзките в посока север – юг. И пак напомням – връзката Украйна – Истанбул е рентабилна, ще се изплати. На север от нас имаме сериозна суровинна база – Румъния ,Молдова, Украйна. Те се нуждаят от възможност да преминат през страната ни, за да превозят тези суровини на юг. Но има алтернативни трасета през Румъния и в Гърция, поради което те избягват страната ни. Трябва да грабнем този поток от товари и туристи.

Не говорите само на тази конференция за трасетата север- юг...

Ние от Форума говорим, за да стане ясно колко е важен Източно-балканският коридор.

Министър Московски подкрепи идеята на нов Източно-балкански коридор, защото с икономически прочвания доказахте, че там има трафик. Какво очаквате от държавата?

Да, заедно експерти от Икономическия институт при БАН, УНСС и УАСГ направихме проучване и доказахме, че по това трасе има трафик и той може да се увеличи. Освен министър Московски наш поддръжник е и министърът на туризма Николина Ангелкова. Това, което очакваме от държавата, е да промотира този коридор, за да се намери стратегически инвеститор.

Кой може да бъде този инвеститор?

Има големи европейски фондове, пенсионни фондове, големи банки.Този коридор може да бъде изграден на принципа на публично-частното партньорство. Практически идеята трябва да бъде приета от цялото общество, от политиката на държавници. Държавата е тази, която трябва да обяви такива публично- частни конкурси, да направи отчуждения и да регулира този процес, но най-напред - да презентира тази идея.

Как още може да участва държавата?

С отчуждения, администриране, подкрепа. Административно ние нямаме проблем да осигурим такива трасета север - юг. Въпросът е икономически. Но с проучването, за което ви казах, ние показахме, че този коридор ще бъде рентабилен – 30% от икономиката се създава по Черноморието. Пак повтарям - може да бъде рентабилна тази магистрала, може да се търси финансиране на принципа на ПЧП.Целта на конференцията е да направим тази презентация на Източно-балканския коридор.

Форумът повдигна въпроса и за коридор №8 Бургас – София – Скопие – Дурас. Какво очаквате да се случи по тази тема?

Коридор №8 е друга важна тема. Македония, която върви по пътя на присъединяването към ЕС, изключително се нуждае от този коридор. За тях е важно ние да го подкрепяме. За нас също е важно. Италия също е има интерес към коридор № 8 – заради връзката на Черно със Средиземно море. Македония се развива и България я подкрепя по пътя и към Европейския съюз. Този коридор също става интересен.

Втората важна тема са наредбите за проектиране на пътища и улици в урбанизирана среда. Навреме ли се работи по тях?

В катедра "Пътища" направихме актуализация на двете наредби за проектиране на пътища и улици по възлагане на Лиляна Павлова, когато тя беше министър на регионалното развитие и благоустройството. Работихме по тях година и половина и ги предадохме в МРРБ. Очакваме одобрението им. Нашите пътни норми са създадени прези 30 години, правени са за по-леко движение и не съответстват на товарите, които сега минават през тях. Били са добри за времето си, но не и за сега. Затова ги променихме, за да имаме пътища с по-голяма носимоспособност.

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

БРОЙ 5 | октомври - ноември 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от infrastructure.bg