Регистрация

Зам.-министър Деница Николова: Търсим механизми за реализация на проекти и в по-малките градове

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 14.11.2017, Автор: Светла Добрева
[412 прочитания]

Фотограф: Мария Съботинова

Бр. 5 на Списание ГРАДЪТ
Г-жо Николова, полицентричното градско и регионално развитие ще е във фокуса на МРРБ при българското председателство на ЕС. Какви финансови възможности ще се търсят за преодоляване на
вътрешнорегионалните и междурегионалните диспропорции в страната ни?  
МРРБ провежда последователна политика за целенасочена подкрепа на балансираното полицентрично развитие на територията на страната. Това на практика означава да се влагат ресурси и да се търсят механизми за реализация на проекти в различни територии и градове, включително по-малките градове в периферните части на страната.
Съсредоточаването на ресурси и икономически дейности само в големите градове влошава демографската ситуация в страната и води до дисбаланси между регионите и градовете. Именно поради това считаме, че чрез подкрепата за полицентрично развитие на територията ще бъдат смекчени негативните демографски тенденции през последните години, изразяващи се в намаляване на населението в по-малките градове за сметка на увеличаване на населението в столицата и големите градове. В допълнение, чрез този подход ще бъде дадена възможност на средните и по-малките градове да засилят своята роля в икономиката на страната, като запазят и увеличат икономическия си потенциал.
Всички тези съображения, които са в основата на политиката на МРРБ през последните години, ни дават повод да изведем полицентричното развитие на територията като един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Ще търсим активна и ползотворна дискусия на европейско ниво относно различните механизми и инструменти за подкрепа на полицентричното развитие, тъй като сме убедени в дългосрочните ползи от този подход за развитие на територията.
Ще се опитаме чрез дебати на ниво ЕС да изведем ключови принципи и добри практики, които бихме могли да използваме на национално ниво за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните диспропорции в страната. Една от възможностите виждаме в Кохезионната политика на ЕС, която през настоящия програмен период подкрепя интегрирани действия за градско развитие посредством изпълнението на оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020.
Териториалният фокус на оперативната програма следва формулирания в Националната концепция за пространствено развитие полицентричен модел на развитие на мрежата от градове в Република България, който включва мрежа от конкретни големи, средни и малки градове. Предвидената балансирана териториална подкрепа за градовете по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" и Приоритетна ос 2 "Подкрепа за енергийната ефективност в опорни центрове в периферните райони" спомага за намаляване на социално-икономическите различия и дисбаланси на регионално ниво, намаляване на вътрешната и външна емиграцията, стабилизиране на негативните демографски процеси, разгръщане на пълния потенциал на територията, осигуряване на достъп до работни места и повишаване на икономическата активност за периферните райони на страната.
В рамките на събитията, които МРРБ ще организира по време на българското председателство на Съвета на ЕС, ще бъде представен българският опит в изпълнението на действия за интегрирано градско развитие, както и използваният подход за подкрепа на полицентричното развитие на националната територия. Надяваме се чрез открита дискусия с другите страни членки и с европейските институции да защитим съществуващите финансови механизми и добри практики за подкрепа на полицентричното развитие и да потърсим допълнителни инструменти и подходи, приложими за нашата страна – например подходи за териториални инвестиции, инструменти на административно-устройственото планиране, инструменти на стратегическото и на пространственото планиране, използване на стратегии за интелигентна специализация и др.
 
ОП "Региони в растеж"  е една от най-важните инфраструктурни програми за развитие през настоящия програмен период до 2020 г. Какъв е напредъкът по първия основен приоритет - "Устойчиво и интегрирано градско развитие", където бенефициенти са 39-те най-големи града в страната?
Към 20 септември 2017 г. по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" са сключени общо 85 договора на стойност на БФП 865.9 млн. лв. (53% от бюджета на приоритетната ос), включително и договор с фонд мениджъра за управление на средствата по приоритетна ос 1 за финансови инструменти в размер на 271.2 млн. лв. В допълнение, предстои да бъдат сключени 16 договора за предоставяне на над 168 млн. лв. по инвестиционен приоритет "Образователна инфраструктура". Общо около 20 проектни предложения в момента са в процес на оценка от страна на междинните звена в общините.
Изплатените средства към бенефициенти по приоритетната ос са в размер на 189 506 136.28 лв., общо верифицираните разходи (БФП) – 96 929 287.44 лв.
 
В програмния период до 2020 г. страната ни ще инвестира още над 300 млн. лв. в проекти за управление на трафика и оптимизиране на градския транспорт. Как се справят общините с тези проекти, има ли забавяне в усвояване на този огромен ресурс?
По програмата към този момент са сключени общо 6 договор на стойност 100.4 млн. лв. с общините Варна, Габрово, Дупница, Плевен, Русе и Сливен. В процес на оценка са още 5 проекта на общините Перник, Казанлък, Благоевград, Стара Загора и Столичната община на обща стойност на БФП 136 млн. лв.
 
България натрупа положителен опит от реализирането на проекти с висока добавена стойност чрез финансови инструменти. В настоящата оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. за тази цел е заложен ресурс в размер на 375 млн. лв. Кога реално ще започнат работа трите  фонда за градско развитие?
Средства в размер на 369 746 721 лв., предназначени за финансови инструменти по ОПРР 2014 - 2020 г., ще се използват за предоставяне на нови нисколихвени заеми и гаранции за проекти за градско развитие и проекти за развитие на туризма, свързани с обекти на културното наследство от национално и световно значение.
Подкрепа чрез финансови инструменти ще се прилага по приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" и приоритетна ос 6 "Регионален туризъм", чрез три фонда за градско развитие (ФГР - София, ФГР - Северна България, и ФГР - Южна България), с които се цели да се подобри достъпът до финансиране на допустими проекти, като същевременно се привлече допълнителен частен ресурс към средствата от програмата. 
В рамките на 9-ото заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР 2014 - 2020 (27 юни 2017)  "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България" ЕАД пое ангажимент за обявяване на тръжните процедури за избор на финансови посредници (ФГР) до края на септември 2017 г.
През септември 2017 г. УО на ОПРР получи за съгласуване проекта на техническа спецификация за финансов инструмент "Фонд за градско развитие" и представи своите коментари до ФМФИБ.
До края на септември 2017 г. ФМФИБ  финализира техническата спецификация, която заляга в документацията. Следва публичната процедура за избор на финансови посредници съгласно националното и европейското законодателство.
Тръжната процедура за избор на фондовете посредници от ФМФИБ трябва да приключи през декември 2017 г., като се очаква от началото на 2018 г. избраните три ФГР да стартират активно своята дейност.
С изпълнението на тази стъпка общините и бизнесът ще имат достъп до 370 млн. лв. под формата на преференциални кредити за устойчиво градско развитие и регионален туризъм.
Областите, в които проектите за градско развитие могат да получат нисколихвеното кредитиране, са: енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради и на студентски общежития, устойчив градски транспорт, спортна и културна инфраструктура, зони с потенциал за икономическо развитие, градска среда, в т.ч. тържища и паркове, спортни площадки, басейни, опери, театри, читалища и пр.
Това е шанс да се реализират проекти със значим социално-икономически ефект, които нямат достатъчен потенциал да се финансират от свободния финансов пазар поради ограничения размер на очакваните приходи.
 
Какви инвестиции ще бъдат допустими за територията на цялата страна?
Инвестиции (подкрепа чрез финансови инструменти) за територията на цялата страна ще бъдат допустими по Приоритетна ос 6 "Регионален туризъм" на ОПРР 2014 - 2020 чрез трите фонда за градско развитие (ФГР - София, ФГР - Северна България, и ФГР - Южна България).
По отношение на Приоритетна ос 6 "Регионален туризъм" от ОПРР 2014 - 2020  е предвидена подкрепата чрез финансови инструменти в размер на 98.5 млн. лв. и безвъзмездни средства в размер на 98.5 млн. лв. за цялата територия на България, което ще допринесе за повишаване привлекателността и броя туристически посещения на паметници на културата с национално и световно значение.
По тази процедура с ресурс от 98.5 млн. лв. се предвижда чрез финансиране под формата на финансови инструменти (заеми и гаранции) да се постигне максимална ефективност на мерките в Приоритетна ос 6 "Регионален туризъм" и гарантиране на минимално подпомагане с БФП за проекти, насочени към съхраняване, опазване и популяризиране на културното наследство от национално и световно значение в България.
Мерките за интервенция чрез финансови инструменти за туризъм и културно наследство ще допринесат за разработването на комплексни туристически продукти (и за ръста на потреблението на вътрешни туристически услуги). На финансово жизнеспособни проекти ще бъдат предлагани финансови инструменти под формата на заеми и/или гаранции.
Визитка
Заместник-министърът по регионалното развитие и благоустройството Деница Николова е магистър по икономика, специализирала е мениджмънт на Конфедерацията на холандската индустрия и работодатели; в Rotary International – Ню Йорк; в областта на финансовия контрол, докладването на нередности и сертифицирането на средства от фондовете на ЕС.
В периода 2006 - 2010 г. е началник на отдел в дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, 2010 – 2013 г. е главен директор на ГД"Програмиране на регионалното развитие" и ръководител на Управляващия орган на ОПРР и член на съвета на директорите на фонд ФЛАГ; 2013 - 2014 г. е мениджър корпоративно планиране на "Трейс Интернешънъл" ЕООД и управител на "Смарт Синерджи Консулт" ЕООД.

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

БРОЙ 5 | октомври - ноември 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от infrastructure.bg