Регистрация

Йорданка Фандъкова: Размерът на европейските средства, които спечелихме за София, е колкото приходите от всички местни данъци

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 15.03.2017, Автор: Милена Василева
[1561 прочитания]

Фотограф: Градът

"ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА"
Г-жо Фандъкова, какво означава да управляваш един град – да управляваш хората или системите в него? Кои са най-важните системи на София, какъв е възгледът ви за развитието на всяка от тях? Какви са вашите виждания за София като град на хората? Има ли европейски градове, от чийто опит се учите и прилагате наученото в София?
Най-важният капитал на града са хората - хората вървят напред, а ключовото за развитието на града е тяхната енергия и подкрепа. Успехите, които постигнахме в София в последните години, се дължат именно на доверието на гражданите, които искат по-добра среда за живот. Нито един голям проект, каквито са почти всички наши обекти - метро, ремонтите на булеварди, строителство на училища и градини - не стават без подкрепата на хората. Темпото и качеството на работа, което наложихме, за кратко време изведе София сред най-бързо развиващите се градове. Заложихме проекти, които развиват града във всички сектори със стратегически приоритет - екологичните политики. През миналата година бях поканена на срещата на кметовете на световните столици в Париж, където кметовете подписахме декларация за намаляване на емисиите въглероден оксид с 20% до 2020 г. Това е не само ангажимент, това е кауза, в която трябва да привлечем като съмишленици все повече граждани. Бъдещето на София е в зелените политики, а потенциалът на града в това отношение е голям - първо, заради природните дадености и, второ, заради силно развития сектор на модерните технологии, които трябва да използваме в тази посока. София е в топ 3 на европейските градове по стартиращи компании в IT сектора. С развитието на дигиталните технологии, включването им в живота на града и управлението вярвам, че можем съществено да променим и качеството на живот. Миналата година с новия главен архитект арх. Здравков поканихме и световноизвестния датски урбанист арх. Ян Геел, който да ни помогне с реалистични и конкретни мерки. Проф. Геел ще консултира изработването на дългосрочната визия за развитието на София, която искаме да направим заедно със силно гражданско и експертно участие.
София постигна много за кратко време във всички ключови сектори. Според последното изследване на Института за пазарна икономика София е българският град, който излезе от икономическата криза от 2008-2009 г., преодоля последиците от нея и вече привлича нови инвеститори. София се нареди в топ 30 на най-бързо развиващите се градове в класацията на JPMorgan Chase, в която са 300 световни града. За последните 10 години София е европейската столица с най-голям ръст на БВП според изследване на Фондация "Блумбърг". Тези резултатите постигаме основно заради наличието на образовани и млади хора, но и благодарение на инвестициите на общината в инфраструктура, както и на финансовата дисциплина, която поддържаме.
-
Фотограф: Градът

Кои и на каква стойност са големите проекти на София до 2020 г.? На каква стойност от тях са инфраструктурните и кои са те, както и тези за градска среда и паркове?
Подготвихме внимателно проектите за развитие и модернизиране на София във всички сектори. Целта ни е да подобряваме качеството на живот с грижа за околната среда, с пестенето на енергия и намаляване на вредните емисии. Когато преди години като кмет започнах инвестициите в зелената система на града, първоначално тези проекти не се приемаха сериозно. Днес те вече са част от емблемата на София - поддържани и нови градски паркове и градини. След проектите за Южния и Северния парк, за Борисовата градина и знакови градски градини, както и със строителството на първия нов парк - "Възраждане" в "Зона Б-5", и тази година продължаваме с първия етап от възстановяване на Западния парк и ремонт на парка "Заимов".
Изключително сериозен ефект едновременно върху средата на живот и грижата за околната среда има разширяването на метрото. Това е най-мащабният проект, който многократно Европейската комисия дава за пример за добре инвестирани европейски средства. За 6-7 години построихме повече от половината метролинии на София. В момента имаме над 40 км и метрото е с 34% дял в системата на градския транспорт. В новия програмен период 2014 - 2020 г. третата метролиния беше първият одобрен проект по програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" с около 847 млн. лв. финансиране. Това показва каква е подкрепата, която сме заслужили с работа и прозрачност. През 2016 г. започнахме изграждането на първите 7 метростанции от театър "София" до кв. "Красно село". Във всичките тези години не позволих строителството на метрото да спре дори във време, в което всяко друго финансиране беше спряно и осигурявахме само собствени средства. За мен това е ключов приоритет, който не допускам да спре. През 2017 г. ще започнем изграждането на още 5 станции. Очакваният ефект е с третия лъч метрото да се ползва от половин милион души на ден и да свърже нови големи райони като "Подуяне", "Красно село" и "Овча купел" с центъра.
Започнахме модернизацията на градския транспорт и за 3 години подменихме половината от автобусите, 90% от тролеите и купихме първите нови трамваи от десетилетия. Тази година продължаваме освен с нови автобуси и с втората фаза на проекта за интегриран градски транспорт. Продължаваме реконструкцията на трамвайни трасета в града и купуваме още 13 нови трамвая. През 2017 г. планираме обновяване на релсовия път по ул. "Каменоделска", по бул. "Цар Борис III", както и по бул. "Дондуков" и ул. "Граф Игнатиев".
Голямата екоинсталация, която ще изградим през следващите години, е за оползотворяване на РДФ горивото за производство на топлинна енергия. Целта ни е да защитим максимално голямо финансиране по оперативна програма "Околна среда". Продължаваме с проектите за енергийната ефективност на детски градини, училища, като целта ни е по-добра среда за децата и спестени пари. През тази година ще започнем ремонта на 26 детски градини и училища заедно с новия акцент в програмата ни - ремонт на училищни дворове.

С какви евросредства ще разполага София в периода до 2020 г.? А през 2017 г.?
Успяхме да защитим над 1 млрд. лева безвъзмездни европейски средства по оперативните програми в периода до 2020 г. Инвестиционна програма на Столичната община по ОП "Региони в растеж" е на стойност 280 млн. лв., от които 234 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекти за реновиране на градския транспорт, образователната, социалната и културната инфраструктура. Защитаваме ключови за града проекти по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" и ОП "Околна среда". Голямата ни задача е да стартираме изграждането на канализация със средства по ОП "Околна среда", като вече започнахме изпълнението на задължителното прединвестиционно проучване.
Районните администрации на Столичната община са бенефициенти по различни оперативни програми като "Развитие на човешките ресурси", "Наука и образование за интелигентен растеж" и изпълняват 43 проекта. В бюджета на София за 2017г. заложените средства от европейски програми са 275 млн. лв. от общо 620.5 млн. лв. капиталова програма. Размерът на европейските средства, които спечелихме за София, е колкото приходите от всички местни данъци, които плащат столичани.

Бюджетът на София за 2017 г. е в размер на 1.265 млрд. лв. Как се разпределят те по сектори?
На 9 януари внесохме в Столичния общински съвет проекта за бюджет за 2017 г. Със средствата в него гарантираме изпълнението на големите приоритети – реновиране на транспортна инфраструктура, модернизацията на градския транспорт и строежа на метрото, екология, образование и сигурност. Най-много средства тази година инвестираме в строителството на третата линия - 223 млн. лв. от оперативната програма и 20 млн. лв. - от бюджета на Столичната община. Освен строящите се вече 7 станции започваме още 5 станции – една към бул. "Владимир Вазов" и 4 през "Овча купел" до околовръстния път. Машината, с която ще строим подземните участъци, е в София и през март започваме тунелите.
Продължаваме с модернизацията на градския транспорт, като купуваме още нови автобуси и трамваи. През 2017 г. освен обявената процедура за закупуване на 30 автобуса започваме и друга за 120 автобуса на природен газ. От 19 януари пуснахме експериментално по линия 84 електробус. Целта ни е след тестовете в реална среда да закупим и първите 20 електробуса в София.
Продължаваме с цялостната реконструкция на базовата инфраструктура, като най-тежки обекти са бул. "Княз Александър Дондуков" и ул. "Граф Игнатиев" заедно с реконструкция на трамвайните трасета. През 2017 г. ще направим втората част от разширението на бул. "Монтевидео" и на бул. "Тодор Каблешков" от бул. "Цар Борис Трети" до бул. "Бъкстон". Започваме изграждане на Източна тангента от бул. "Ботевградско шосе" до Северната скоростна тангента, както и участък от бул. "Рожен" и пробива при бул. "Д-р Дертлиев". Предвиждаме кръгово кръстовище на бул. "Св. Кл. Охридски" и бул. "А. Ляпчев", и ремонт на участъци от бул. "Шипченски проход" и бул. "Асен Йорданов".
Заедно с устойчивите ни приоритети и през тази година продължаваме работа по новите акценти, насочени към подобряване на градската среда в кварталите. Продължаваме с програмата за ремонти и изграждане на вътрешноквартални и малки улици, както и изграждане на нови свързани велоалеи. Разширяваме програмата ни за реновиране на междублоковите пространства, като увеличаваме двойно средствата - от 4 млн. лв. през 2016 г. на 8 млн. лв. през 2017 г. За поддържането на междублоковите пространства и детските площадки предвиждаме да създадем специализирани звена към районните кметове.
През 2017 г. започваме строителството на 4 нови детски градини и цялостна реконструкция на още 3 сгради. Приоритет, в който инвестираме значителни средства, е представянето на културно-историческото наследство на София. Западната порта на Сердика, която разкрихме през последните години, ще стане първият археологически парк. Очакваме Министерството на културата да ни прехвърли за стопанисване археологическото пространството под Ларгото, което да развием като музей и като място за култура.

Кои са булевардите, които следва да бъдат реализирани, за да се изпълнят целите – трафикът да излезе извън центъра на София? В този смисъл докъде е развитието на "Илиянско шосе", "Мраморско шосе", бул. "Рожен", бул. "Скобелев", бул. "България" при "Гешов"?
През последните години с активната роля на държавата – и при първото, и при второто правителство на г-н Борисов, успяхме да изградим 30 км обходни пътища на София. Това са Южната дъга, части от Западната дъга на околовръстния път и Северната скоростна тангента. Довършихме и очаквания близо 20 години надлез при с. Казичене. В същото време през 2016 г. разширихме бул. "Черни връх" до околовръстния път и по този начин завършихме цялостното решение за извеждане на транзитния трафик чрез кръстовището на Телевизионната кула, естакадата на семинарията и пробива при болница "Токуда".
Идейният проект за новия бул. "Рожен" е в заключителен етап на проектиране. От надлеза на жп линията при промишлена зона "Илиянци" до кв. "Илиянци" булевардът минава по досегашното си трасе, но се разширява с 2 платна по 2 ленти и локално платно. В продължение трасето на бул. "Рожен" ще преминава източно от кв. "Илиянци" до пресичането си със Северната скоростна тангента. Проектът е регулационно обезпечен, предстоят отчуждителните процедури.
Възложих да се направят няколко идейни варианта за реконструкцията на бул. "Скобелев", като целта е да запазим движението на трамваите и облекчим живущите в района. Предстоят още обществени обсъждания, на които да се разгледат плюсовете и минусите на всеки вариант.
Тази година ще завършим последния малък участък от трасето на трамваите по бул. "България", които оставихме при големия ремонт. За съжаление в момента не можем да си позволим да започнем изграждането и на кръстовището на две нива при бул. "Гешов", тъй като това е много натоварен пътен възел, строим и метро там и движението в района би се затруднило изключително много.

Как успяхте да осигурите "Изграждане на северно платно на бул. "Тодор Каблешков" от ул. "Луи Айер" до ул. "Емилиян Станев" и изпълнение на СМР по бул. "Тодор Каблешков" от бул. "България" до ул. "Луи Айер" и от ул. "Емилиян Станев" до бул. "Черни връх"? Какви отчуждения бяха направени? Какви проблеми решава разширеният булевард?
Бул. "Тодор Каблешков" е много важна пътна връзка, която ще позволи извеждане на трафика извън центъра и нова връзка между западните и южните квартали. Разширението на бул. "Каблешков" е включено в програмата ни за 2017 г. и имаме както осигурено финансиране, така и избран изпълнител. За изграждането на северното платно е готов идейният проект, а изпълнителят ще разработи проекта на работна фаза. Отчуждителните процедури за този участък не са приключили.
За изпълнението на строителните работи по бул. "Тодор Каблешков" от бул. "България" до ул. "Луи Айер" и от ул. "Емилиян Станев" до бул. "Черни връх" е готов работният проект. Булевардът ще има две платна по две ленти за движение със същия габарит, както и на пробива от ул. "Луи Айер" до ул. "Емилиян Станев". Това трасе е общинска собственост и не са необходими отчуждения. И двата проекта включват изграждане и реконструкция на важна подземната инженерна инфраструктура.

За кога остават пробивът "Дертлиев" и Източната тангента?
В програмата ни за 2017 г. сме заложили и изграждане на Източната тангента от бул. "Ботевградско шосе" до Северната скоростна тангента и изграждане на пробива при бул. "Д-р Дертлиев". И за двата обекта имаме разработени идейни проекти. Предстои обявяването на обществени поръчки за избор на изпълнител. Отчуждителните процедури за тези обекти не са приключили. Нашето желание е да завършим строителството им до края на 2018 г.

Парковете са приоритет на София и за развитието на градската среда в ОПРР – кои са завършени, по кои се работи, по кои проекти е стартирала работата? Какво решение са очаква за Борисовата градина?
Продължаваме с обновяване, възстановяване и изграждане на паркове и зелени площи. За тази година сме заложили да направим ремонта на целия площад пред НДК. При ремонта на парка около НДК го извадихме от проекта, защото се оказа, че там изцяло липсва хидроизолация и отводняване, което предизвиква сериозни проблеми. Важен проект, който започваме и ще продължим в следващите няколко години, е поетапното възстановяване на Западния парк. Освен това през 2017 г. започваме с благоустройство на първите 8 дка от парк "Въртопо" в "Младост". Продължаваме ремонтите в Зоологическата градина – ще завършим реконструкцията в сектор "Големи котки – хищници" и ще започнем реконструкция и разширение на външните клетки на сектор "Примати".
От 2012 г. държавата прехвърли за управление на Столичната община Борисовата градина – оттогава започнахме и инвестициите във възстановяването й. Изградихме осветление по основни алеи, видеонаблюдение, реконструирахме входа към езерото "Ариана", а миналата година ремонтирахме част от алейната мрежа и цялостно реконструирахме детската площадка с емблематичните фигури на слончето и костенурката. В Борисовата градина изградихме и нова тоалетна, такава направихме преди това в Южния парк. През тази година ще продължим с разширяване на системата за видеонаблюдение в Борисовата градина.

Кои са проектите по ИГТ на София, кога ще стартират търговете за трамваите по "Цар Борис III" и "Каменоделска"?
Проектите, включени във втората фаза на проекта за интегриран градски транспорт, са реконструкция на трамвайното трасе по ул. "Каменоделска" от кръстовището с бул. "К. Стоилов" до "Орландовци", реконструкция на релсовия път по бул. "Цар Борис III" от "Княжево" до Съдебната палата, без участъците на пл. "Руски паметник" и кръстовището на бул. "Цар Борис III" и бул. "Г. Делчев", както и закупуването на 13 нови трамвая. Проектът включва и надграждане на интелигентната система за управление на трафика и на съществуващата система за информация на пътниците в реално време. Очакваме процедурите за избор на изпълнители да стартират до края на януари.

Какво още е нужно, за да се доизгради системата за управление на трафика?
Системата за управление на трафика, която изграждаме, вече обхваща 160 кръстовища. Започнахме и поетапното въвеждане на допълнителните модули, с които се осигурява приоритизация на градския транспорт и линейките. Целта ни е със системата за управление на трафика да намалим с 1/3 времето за придвижване в града и вредните емисии с 25%. Много важна задача на системата е да направим градския транспорт по-точен и по-удобен и предпочитан от гражданите за всекидневните им пътувания.

Готово ли е заданието на тикет-системата? Кога ще стартира търгът?
Едно от нещата, които гражданите очакват, е по-справедливо заплащане при пътуване в градския транспорт. Целта на електронната система за таксуване е именно тази – да се даде възможност за заплащане на пътуването според реално изминато време или разстояние, да се разширят възможностите за купуване на карти и билети и да се разработят гъвкави модели за пътуване. Центърът за градска мобилност разработи документацията, която съдържа точно описание на това каква да бъде електронната система, както и изискванията към бъдещия изпълнител. Документацията вече е внесена в Столичния общински съвет. Тя ще бъде разгледана от специализираната комисия и след това ще бъде обявена по реда на Закона за обществените поръчки.

Кои са законодателните мерки за опазване на столицата от прекомерно застрояване, от инвестиции на всяка страна? Кои са инвестиционните проекти, за които се търси решение, кои са одобрени напоследък? Кой е основният проблем при одобряването на инвестиционен проект – транспортно-комуникационната схема, етажността и интензивността на застрояване...
В София процентът на БВП на човек от населението е най-висок, безработицата е в пъти по-ниска от средната в страната, процентът на хората с добро образование и експертите е изключително голям – всичко това очаквано привлича инвеститори, които искат да започнат бизнес в града. Към това трябва да прибавим и нашите устойчиви инвестиции в публична инфраструктура, което превръща София в логистичен център. Интересът за строителство на промишлени сгради, бизнес центрове и жилищно строителство е голям.
Интересът на инвеститорите и строителите е очакван, но в същото време ние трябва да защитим и правото на гражданите да живеят в добре уредена градска среда. В последните години няколко пъти успяхме да спрем искания за строителство в междублокови пространства, непосредствено до съществуващи жилищни сгради. Целта ни е обаче да намерим трайно решение в защита на междублоковите пространства в жилищните комплекси. Затова с главния архитект на София арх. Здравков и с подкрепата на МРРБ внесохме в парламента поправки в Закона за устройство и застрояване на Столичната община и Закона за устройство на територията. За съжаление в рамките на това Народното събрание предложенията ни за промени в Закона за устройство и застрояване на Столичната община не стигнаха до разглеждане на второ четене. Поискахме от НС да не се допуска смяна на предназначението на имоти, които по план са отредени за озеленяване. Настояваме още преди издаване на разрешение за строеж на сгради над 20 хил. кв.м да се доказва транспортният достъп в района. Важно е една сградата да отговаря както на изискванията за места за паркиране, така и да има яснота как би повлияла на трафика в града. За съжаление остана без решение и искането ни да не се допуска заграждане на части от имоти, които попадат върху улици.
Главният архитект на София сформира специализирани обществени съвети, които разглеждат всички проекти за високи сгради при максимална публичност. Там трябва да се чуе мнението и на експертите, и на гражданите.

Какво предвиждате в сферата на образованието и здравеопазването от гледна точка на изграждането на сгради и облагородяването на територии?
През тази година продължаваме със строителството на нови детски градини, ремонтите и въвеждането на енергийна ефективност в общинските училища и детски градини. Нашата задача е да подобряваме условията за децата и учениците. Освен това със санирането на сградите и подмяната на отоплителните инсталации се спестяват средства, които остават в училището и могат да се използват за образователния процес. Подготвили сме проект за ремонт на 24 детски градини и училища с финансиране по ОП "Региони в растеж". Единадесет от сградите се намират в район "Надежда", 6 са в район "Илинден", 4 в район "Връбница" и 3 в район "Красна поляна". Столичният общински съвет прие към програмата за модернизация да бъде включена и Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии, която скоро беше прехвърлена на Столичната община. Важно е, че заедно с ремонтите на сградите предвиждаме и преасфалтиране на училищни дворове, нови детски и спортни площадки и ремонт на огради.
Продължаваме и строителството на нови сгради. Предвиждаме изграждане на четири нови детски градини в местностите "Манастирски ливади-изток" и "Кръстова вада" и да бъдат довършени новите детски градини за десет групи в "Младост" и за четири групи в "Драгалевци". През 2017 г. ще бъдат реконструирани три сгради - 35 ОДЗ в "Люлин", 96 ОДЗ в "Дружба" и 45 ОДЗ в "Красна поляна". Планираме и разширение на две детски градини – 134 детска градина в район "Красно село" и ОДЗ 53 в район "Илинден". В края на миналата година започнахме и тази година приключваме преустройството на старото Боянско училище за детска градина за две групи.
Продължаваме с изграждането на ученически спортни зали към училища. Готови сме с проекта за изграждане на нови учебни корпуси с ученически спортни зали към Девета френска езикова гимназия и към Първа английска езикова гимназия. Разширението на двете училища трябва да приключи през 2019 г. В строителната ни програма за 2017 г. сме включили и изграждане на ученическа спортна зала към 149 СОУ в "Овча купел". Ще започне и реконструкцията на двуетажна общинска сграда за училищен корпус към 43 ОУ в район "Илинден".
По отношение на общинските болници и поликлиники - през тази година в ДКЦ 12 ще бъде доставено ново оборудване на обща стойност 420 000 лв., като финансирането е от Фонда за устойчиво градско развитие на София. Предстои и ремонт във Втора многопрофилна болница за активно лечение – София, на Отделение по образна диагностика и ТЕЛК.

От всичко изброено кои са най-важните проекти на София за 2017 г.?
Всички проекти са важни за града. Проектът с най-голям ефект за промяна на градската среда и качеството на живот е изграждането на метрото. С разширението на първия лъч и втория лъч постигнахме 75 хил. т годишно спестени вредни емисии и около 350 хил. души, които всеки ден го използват. С третия лъч очакваме да достигнем 90 хил. т годишно спестени вредни емисии, намаляване с 20% на трафика в районите и половин милион души, които да пътуват удобно и бързо. Целта ни е през 2019 г. да сме завършили поне още 12 км метро, с което дължината на мрежата ще достигне 52 км.

Как си почивате и как възстановявате ума, волята, емоциите си? Къде намирате опора?
За мен най-зареждащите с енергия моменти са с моето семейство. Благодарна съм за всеки момент, прекаран с моите двама внуци. Общуването с деца ни кара да не мислим за проблемите, а за решенията.

Добави коментар Коментари (1)

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

БРОЙ 3 | юни - юли 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от infrastructure.bg