Регистрация

Новата политика на Европейския съюз за Балканите: свързаност и кохезия

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 12.03.2018, Автор: Милена Василева
[801 прочитания]
Бр. 1/2018 на сп. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Идеята за създаването на TEN-T мрежите се появи в края на 80-те години на ХХ в. във връзка със създаването на единен общ пазар на ЕС и за засилване на икономическата и социалната КОХЕЗИЯ. Основите на TEN-T мрежата бяха поставени през 1990 г., когато Европейската комисия прие първия план за действие, свързан с Трансевропейските мрежи (транспорт, енергетика и телекомуникации). През 90-те години бяха предложени първите 14 приоритетни проекта, приеха се финансовите инструменти, регулации и насоки за развитие на TEN-T, за европейската СВЪРЗАНОСТ.
След 2000 г. настъпиха важни изменения в концепцията за Трансевропейските транспортни мрежи. Родиха се 10-те паневропейски коридора - след две срещи на министрите на транспорта: в Крит 1994 г. и в Хелзинки през 1997 г. (виж каре1). За да се свържат Стара с бъдещата Нова Европа. И Западните Балкани.
През 2001 г. към TEN-T мрежата се включи и развитието на пристанищната инфраструктура (морски и речни пристанища, комбинирани терминали за обработка на товари).
През 2004 г. бяха приети нови (ревизирани) насоки и финансови регулации (включително по-висока ставка на финансиране до 20%) и разширяване на броя на приоритетните проекти от 14 на 30 (виж каре 2). Четири от тях минават през Балканите.
През 2005 г. Европейската комисия събра първата Група на високо равнище, която разгледа предложенията за свързване на TEN-T мрежата с тази на съседните на ЕС държави.
След 2007 г. започнаха оценки на водената до този момент политика. Все още основни са 10-те паневропейски КОРИДОРА, пет от които преминават през България.
Десетте коридора и 30-те проекта колкото и да бяха добре организирани, се оказаха труден за изпълнение план. Предвидените до 2007 г. за инвестиране 31. 82% от средствата се оказаха неизпълнима задача. Същото се отнася и за следващите периоди: за 2007 - 2013 г. 37.90%, през 2014 - 2020 г. 30.28%. Достигна се някъде до 50% от постигане на целите. Поради нарушаване на този баланс завършването на важните проекти се отложи за 2030 г., което беше фиксирано в Бялата книга на транспорта от 2010 г. Къде обаче отиват парите? Установено беше, че се запълваха така наречените тесни места по-скоро в старите страни членки, а за по-новите, които изведнъж вместо "външна граница" се превърнаха в "периферия", средствата започнаха да не достигат. Интегрираната мултимодална транспортна мрежа не може да се определи като ефективно интегрирана. И една от причините за това е разпокъсаното географско пространство на ЕС в Югоизточна Европа на страни членки и кандидат-членки.
Затова от януари 2014 г. ЕС постави основите на нова политика в областта на развитие на TEN-T мрежата и я превърна в "разширена" и "ключова" (основна). Така се появиха новите 9 КОРИДОРА (виж каре 3). Започна да се работи не само върху развитието на единна и добре интегрирана мултимодална транспортна мрежа в страните членки, но и за морските пристанища и летища и транспортното развитие на ключови градски центрове в ЕС, които са основните генератори на икономически растеж и заетост. Постепенно се заговори за ново ниво на СВЪРЗАНОСТ. Финансирането на транспортната инфраструктура в периода 2014 - 2020 в евросъюза се увеличи 4 пъти - стана 26.7 млрд. евро бюджет за ТЕN-T (http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/studies/doc/2015-06-fraunhofer-cost-of-non-completion-of-the-ten-t-summary-note.pdf). Къде отиват тези пари? Отново в големите проекти на старите страни членки. Така ножицата в развитието между "старите" и "младите" все повече се отваря. Европейският съюз забеляза всичко това и се оказа загрижен.

Какво става на Балканите сега
За балканските страни - членки на ЕС, перспективата се оказа нестабилна. Изградените коридори и големи проекти обслужват предимно интересите на богатите страни на ЕС и в много по-малка степен балканската интеграция. Няма достатъчно собствени финансови ресурси за осъществяване на транспортните проекти. Държавите на Балканите, които все още не са част от евросъюзното семейство, доскоро бяха почти напълно откъснати в транспортен план. Нека си припомним защо бяха създадени първите 10 коридора - за да свържат страните в евросъюза и с Югоизточна Европа, която е пазар и място за аутсорсинг на Централна Европа. В тази връзка Стратегията за развитието на Западните Балкани изчака да изминат около 10 години и беше приета едва сега, на 6 февруари 2018 г., по време на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Основополагащият документ разясни стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г. - те са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. "Албания и Бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. ЕК ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина, след като получи изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице", казва документът. Какъв е смисълът на всичко това? Да се изгради транспортна и комуникационна СВЪРЗАНОСТ. Така в изпълнение на стратегията за Западните Балкани комисията предложи постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г. в рамките на разпределените средства по текущия пакет. За 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007 - 2017 г.
Подготовката на приетата вече стратегия събуди идеята за старите 10 коридора. Най-много привърженици натрупа коридор 8 Бари/Бриндизи – Дуръс/Вльора - Тирана – Кафасан - Скопие - София - Пловдив – Бургас/Варна.
Коридор 10 някак успя да се развие преди стратегията. То се строи с много по-усилени темпове, защото минава през сърцето на Европа. За съжаление най-бавно в пътната и железопътната си част се изгражда в България. Коридор 10 е Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун с клонове:
Клон A: Грац – Марибор – Загреб
Клон B: Будапеща – Нови Сад – Белград
Клон C: Ниш – София – Пловдив – Димитровград— Истанбул по коридор IV
Клон D: Велес – Прилеп – Битоля – Лерин – Игуменица.
Само ще напомним, че през територията на балканските страни преминават 4 от новите КОРИДОРИ:
1. Ориент/Източно Средиземноморие – преминава през територията на Румъния, България и Гърция и включва приоритетни проекти 7, 22 и 29.
2. Рейнско-Дунавски – преминава през територията на България, Хърватия и Румъния и включва приоритетен проект 18.
3. Балтийско-Адриатически - преминава през територията на Словения и обхваща по-голямата част от трасето на приоритен проект 6.
4. Средиземноморски – преминава през територията на Словения и Хърватия и за Словения отново дублира трасето на приоритетен проект 6.

Европейската комисия обяви 2018 за година на мултимодалността
Недостатъчна достъпност и лошо качество на данните за пътувания и за трафик, липса на оперативна съвместимост установява проучване, проведено в Европейския съюз в периода 2015-2017. На негова основа е направен анализ, публикуван на 21 май 2017 г., който допълва Директива 2010/40 ЕС. Като цяло оценките на консултантите за съотношението разходи/ползи показват положителен резултат от предприемането на действия от страна на комисията в областта на информацията за мултимодални пътувания. Сложните изчисления водят до следния резултат: при стойност 10.3 за т.нар всеобхватен вариант на политиката, разходи от 100 милиона евро ще доведат до ползи за повече от 1 милиард евро в рамките на ЕС-28 за период от 15 години. Ето затова 2018 е обявена за година на мултимодалността. За да мобилизира ресурса. В рамките на темата за мултимадолността се заговори и за това как всяка държава членка създава национална точка за достъп. Информация за работата по нея се събира до 1 декември 2019 г. Националната точка за достъп представлява единна точка за достъп на потребителите поне до статични данни за пътувания и за трафик, както и до данни за трафика за предишни периоди, включително актуализации на данните, предоставяни от транспортните органи, превозвачите, управителите на инфраструктура или доставчиците на услуги за превоз по заявка на територията на дадена държава членка - така след всички тези проучвания се стига отново до азбучната истина: за да има мултимодалност, е необходимо да има изградена транспортна и комуникационна инфраструктура.

Какво е мултимодалният транспорт
Мултимодалният транспорт е комбинация от два или повече видове транспорт, за да се предложи най-добрата комбинация от транспортни решения за превозването на стоки и товари при оптимални цени. Възможно е да се комбинира сухоземен с жп транспорт, сухоземен с морски и жп, сухопътен с речен и железопътен и т.н. За мултитимодалност се говори още от 2005 г. През 2003 г. Първата група на високо равнище, председателствана от Карел ван Мирт, взема решения за осъвременяване на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), като впоследствие между страните от региона се подписва меморандум за разбирателство. През 2005 г. Втората група на високо равнище, председателствана от Лойола ди Паласио, обсъжда и приема продължение на главните трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони и приоритетните проекти за тяхното развитие. Одобрени са пет главни транспортни оси - през територията на България преминава югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив.
Десетте паневропейски коридора до 2013 г.
I. (север-юг) Хелзинки – Талин – Рига – Каунас и Клайпеда – Варшава и Гданск
Клон А (железопътен) – Рига – Калининград – Гданск
През Балтийско море (E-67) – Хелзинки – Варшава.
II. (изток-запад) Берлин – Познан – Варшава – Брест – Минск – Смоленск – Москва – Нижни Новгород
III. Брюксел – Аахен – Кьолн – Дрезден – Вроцлав – Катовице – Краков – Лвов – Киев
IV. Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена – Братислава – Дьор – Будапеща – Арад – Букурещ – Констанца / Крайова – София – Солун / Пловдив – Хасково – Истанбул
V. (изток-запад) Венеция – Триест/Копер – Любляна – Марибор – Будапеща – Ужгород – Лвов – Киев – 1600 км дължина.
Клон А – Братислава – Жилина – Кошице – Ужгород
Клон B – Риека – Загреб – Будапеща
Клон C – Плоче – Сараево – Осиек – Будапеща
VI. (север-юг) Гданск – Катовице – Жилина, с клон към Катовице - Бърно.
VII. (северозапад-югоизток) р. Рейн – р. Майн – р. Дунав) – 2300 km дължина.
VIII. Драч – Тирана – Скопие – Битоля – Кюстендил – София – Пловдив – Стара Загора – Бургас – Варна – 1300 км дължина.
IX. Хелзинки – Виборг – Санкт Петербург – Псков – Москва – Калининград – Киев – Любашевка/Роздилна (Украйна) – Кишинев – Букурещ – Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Александруполис. Клон от Люблянска/Рождилна до Одеса – 3400 км дължина.
Клон A – Хелзинки до Санкт Петербург до Москва
Клон B – Калининград до Киев
Клон D – Калининград до Вилнюс до Минск
X. Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун.
Клон A: Грац – Марибор – Загреб
Клон B: Будапеща – Нови Сад – Белград
Клон C: Ниш – София – Пловдив – Димитровград— Истанбул по коридор IV
Клон D: Велес – Прилеп – Битоля – Лерин – Игуменица.
30-те приоритетни европейски проекта
1. Жп ос Берлин - Верона/Милано - Болоня - Неапол -Месина - Палермо
2. Високоскоростна жп отсечка Париж - Брюксел - Кьолн- Амстердам - Лондон
3. Високоскоростни жп оси в Югозападна Европа
4. Високоскоростна източна жп ос
5. Линията Бетуве - завършен 2007 г.
6. Жп ос Лион - Триест - Дивача/Копер - Дивача - Любляна- Будапеща - Украйна
7. Жп ос "гуменица/Патра - Атина - София - Будапеща
8. Мултимодална ос Португалия/Испания - останала част от Европа
9. Жп ос Корк - Дъблин - Белфаст - Странраер - завършен 2001 г.
10. Летище "Малпенса", Италия - завършен 2001 г.
11. Мост "Орезунд" - завършен 2000 г.
12. Северен пътен/железопътен транспортен три-ъгълник
13. Пътна ос Великобритания/Ирландия/Бенелюкс
14. Главна транспортна линия на западното крайбрежие - завършен 2009 г.
15. Навигационна система "Галилео"
16. Товарна жп линия Синес/Алгесирас - Мадрид - Париж
17. Жп ос Париж - Страсбург - Щутгарт - Виена - Братислава
18. Водоплавателна ос Райн/Мьоза - Майн - Дунав
19. Високоскоростна интермодална жп линия на Иберийския полуостров
20. Жп ос Фемарн белт
21. Морски магистрали
22. Жп ос Атина - София - Будапеща - Виена - Прага -Нюрнберг/Дрезден
23. Жп ос Гданск - Варшава - Бърно/Братислава - Виена
24. Жп ос Лион/Генова - Базел - Дуизбург - Ротердам/Антверпен
25. Автомагистрална ос Гданск - Бърно/Братислава -Виена
26. Жп/пътна ос Ирландия/Великобритания/континентална Европа
27. Балтийска жп ос Варшава - Каунас - Рига - Талин -Хелзинки
28. Eurocaprail по жп ос Брюксел - Люксембург - Страсбург
29. Жп ос по йонийски/адриатически интермодален коридор
30. Вътрешен плавателен канал Сайне – Шелдт
*Важни за България проекти
Деветте ключови коридора след 2013 г.
1. Atlantic
2. Baltic Adriatic
3. Mediterranean
4. North Sea-Baltic
5. North Sea-Mediterranean
6. Orient - East Med Ориент/Източно Средиземноморие е българският коридор
7. Rhine-Alpine
8. Rhine-Danube Рейн-Дунав е много важен за България коридор и минава през цялото българско поречие на р. Дунав
9. Scandinavian-Mediterranean

https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/download/maps/overview/progress_report_2011_ongoing_projects.pdf

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

Брой 3 | май - юни 2018
Корица на изданието
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от infrastructure.bg