Регистрация

Искра Михайлова: Моите очаквания от българското председателство са: за България - работа, за Европейския съюз - разум

Искра Михайлова е председател на комисията по регионална политика на Европейския парламент

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 13.03.2018, Автор: Милена Василева
[478 прочитания]
Бр. 1/2018 на сп. ГРАДЪТ
Г-жо Михайлова, българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. е в ход. Кои са вашите очаквания от него, целите и задачите му? Кои са предизвикателствата?
Първото българско председателство на Съвета на ЕС представлява добра възможност страната ни да бъде активен участник в създаването на европейските политики.
Програмата на председателството ни е доста пълна и отговорностите ни са големи. Ние не можем да взимаме решения вместо страните членки, но трябва да моделираме взимането на решения от държавите.
Определили сме нашите приоритети и от нас се очаква да работим по абсолютно всички теми, като се започне от енергетиката, включваща пакет от дванайсет законодателни акта, премине се през регламента за Дъблинското споразумение, който влиза за преговори по време на българското председателство, темите за дигитализацията, транспорта, мобилността, търговията на емисии, проекта на многогодишна финансова рамка след 2020 г., кохезионата политика след 2020 г., като по всяко от направленията България ще има сериозен ангажимент, председателствайки отделните съвети и водейки преговори.
Aз се радвам, че бъдещето на кохезионната политика е сред приоритетите на първото българско председателство на Съвета на ЕС. Очакваме на 8 юни 2018 г. в София да се проведе голям форум, посветен на политиката на сближаване. Той ще се състои след публикуването на проекта за многогодишната финансова рамка след 2020 г. и ще представи погледа на страната - председател на Съвета на ЕС – България, на ЕК, на ЕП, на Комитета на регионите и на всички останали институции как ще се развива занапред политиката на сближаване.

По време на нашето председателство ще се водят част от преговорите по бъдещата многогодишна финансова рамка. Какви са възможностите? Какви са тенденциите? Ще има ли грантове или само финансови инструменти?
В края на пролетта на 2018 г. Европейската комисия следва да предложи проекта на многогодишната финансова рамка, именно по време на българското председателство ще се осъществи дебатът за дизайна, съдържанието на рамката, което е изключително важен процес. На 9 март в София ще се проведе конференция на високо ниво, посветена на бъдещата многогодишна финансова рамка.
Очаквам многогодишната финансова рамка след 2020 г. да бъде по-гъвкава, да има по-голям резерв за непредвидени обстоятелства. Надявам се да има сериозни инвестиции в образованието и младежката заетост, за подобряване конкурентоспособността на малките и средните предприятия, за иновации и растеж.
Тя следва да се основава на синергията и допълняемостта между различните програми и фондове на ЕС. Успешното комбиниране на грантове, т.е. на безвъзмездна финансова помощ с финансови инструменти, ще предостави допълнителни възможности за растеж на инвестициите и за създаване на повече работни места.
В края на миналата година Комисията по регионално развитие, която председателствам, прие становище относно следващата Многогодишна финансова рамка (МФР): подготвяне на позицията на парламента относно МФР за периода след 2020 г., а през март се очаква да бъде приета резолюция на Европейския парламент. В становището се посочва, че финансирането на кохезионната политика следва да продължи да бъде насочено към всички региони на ЕС и подчертава, че в случай на съкращения в бюджетите на ЕС е необходимо да се постави по-голям акцент върху основните цели на ЕС и европейската добавена стойност, като вниманието бъде насочено особено към стимулирането на растежа и създаването на работни места, намаляването на неравенствата и на регионалните различия.

Еднозначно ли е разбирането на политиката на сближаване на ЕС в различните европейски страни? Какви са промените в средствата за икономическо, социално и териториално сближаване, по целите "Инвестиции за растеж и работни места" и "Европейско териториално сътрудничество"?
През последните месеци бяха изготвени позиции за кохезионната политика от голям брой страни членки. Комитетът на регионите от своя страна създаде коалиция "Алианс за сближаване" в подкрепа на кохезионната политика. Позициите на страните се доближават с това, че те изтъкват добавената стойност на кохезионната политика за икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС и са в подкрепа на политика на сближаване за всички региони. Също така се подчертава необходимостта след 2020 г. политиката на сближаване да бъде по-опростена, доста по-гъвкава и отворена за нови предизвикателства.
Средствата по кохезионната политика след 2020 г. ще станат ясни след представянето на проекта на многогодишната финансова рамка. През изминалата година Европейският парламент прие резолюция въз основа на доклад по собствена инициатива на Комисията по регионално развитие относно градивните елементи на политиката на сближаване след 2020 г. В него се посочва, че е необходимо да се разполага с адекватен бюджет за политиката на сближаване. Политиката на сближаване следва да е насочена към намаляване на неравенствата и — макар и по-специално по-слабо развитите региони — укрепване на всички региони, включително регионите в преход и по-развитите региони.
От изключително значение е опростяването на политиката, т.е. бюрократичните тежести за регионите и гражданите да бъдат сведени до минимум. Постигането на по-прости правила във всички инструменти на ЕС би допринесло за по-голяма яснота на правилата за бенефициентите и следователно би намалило административната тежест както за тях, така и за институциите, които управляват фондовете. Полезните взаимодействия, допълняемостта на структурните и инвестиционните фондовете с другите финансови източници, включително финансови инструменти, трябва да бъдат засилени.
Що се отнася до областите на политиката – безработицата, особено след младите хора, е и ще продължи да бъде един от основните проблеми, върху които трябва да се фокусираме. Други ключови области са борбата срещу изменението на климата и демографските промени, както и подпомагането на иновациите и МСП, интеграцията на мигрантите, както и взаимодействията между градските райони и техните околни селски райони. В тази връзка е необходим също така интегриран подход към планирането и изпълнението в рамките на политиката на сближаване, включително възможността за изготвяне на оперативни програми по линия на няколко фонда.
Европейското териториално сътрудничество е от съществено значение за интеграцията на регионите през границите. Средствата по тази цел следва да бъдат увеличени, за да може адекватно да се адресират предизвикателствата по отношение на достъпността, мобилността, сближаването и пр.

С две думи - какво ни предстои през следващите 4-5 месеца? Какво да очакваме за България и за Европейския съюз?
Мога да предам очакванията си с две думи: за България – работа, за Европейския съюз – разум.
Искра Михайлова завършва Държавния университет за култура и изкуство в Санкт Петербург, магистър по библиотечни науки и информационни технологии, в периода 1977 - 1980, има и следдипломна професионална квалификация в САЩ и Германия. В периода 1980 - 1996 е научен сътрудник в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий. През 1996-1997 е главен експерт в Министерство на културата. От 1998 до 2001 г. е в Национална агенция "Сократ", главен експерт по програми "Еразъм" и "Минерва". В периода 2001 - 2005 г. е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, от 2005 до 2009 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. В периода 2013-2014 г. е министър на околната среда и водите, а от 2014 г. - член на Европейския парламент, Алианс на демократите и либералите за Европа (ALDE), председател на комисията по регионално развитие (REGI).

-

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

Брой 3 | май - юни 2018
Корица на изданието
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от infrastructure.bg