Регистрация

Стратегически коридор 8: Европейски приоритет за Западните Балкани

Бари/Бриндизи – Дурас/Вльора - Тирана – Кафасан - Скопие - София - Пловдив – Бургас/Варна

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 27.03.2018, Автор: Инж. Иван Кацаров
[1594 прочитания]

Фотограф: Градът

БР.1/2018, СП. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА

Инж. Иван Кацаров
Български форум "Транспортна инфраструктура"

Консултант:
Проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов
Асоцииран член на Българската академия на науките и
председател на Български форум "Транспортна инфраструктура"

В последните месеци Коридор №8 Бари/Бриндизи – Дурас/Вльора - Тирана – Кафасан - Скопие - София - Пловдив – Бургас/Варна влезе в обсега на общественото внимание. Наистина ли той ще донесе изключителни икономически изгоди не само за България, но и за редица други държави от Европа и Азия? Как един такъв проект може да бъде гарант за стабилност и сигурност в региона и как ще възобнови братските отношения и социални контакти от двете страни на границата България и Македония? Какво всъщност знаем за един от най-мащабните геостратегически проекти? Всички тези въпроси ще бъдат засегнати в разработката и ще се потърсят отговори.

България и Македония заемат изключително важно и стратегическо положение в съвременната геополитическа карта не само на Европа, но и на света. Страните ни очертават границата между Турция, Близкия и Далечния изток, с вътрешността на Европейския съюз и Украйна, Молдова, Русия. Това е причината през годините немалка част от стратегическите транспортни коридори на международно ниво да минават през териториите на страните ни. За съжаление обаче за разлика от транспортните артерии Север - Юг хоризонталните връзки, които трябва да осигурят движението на хора, товари и услуги, са слабо осигурени въпреки близостта между държавите ни. Тази действителност, обединена с необходимостта от бързо реализиране на свързаността в района, задава бързите темпове, с които трябва да се вземе решение за осигуряване на движението чрез подходяща транспортна артерия. Нуждата от свързаност в посока Изток – Запад е осъзната от нашите северни и южни съседи, което се изразява красноречиво и във връзките, които те изградиха през последните години, някои от тях поемащи движението, което по пътя на най-ниското съпротивление самό заобиколи териториите на страните ни.

История и настояще
Когато става дума за Коридор №8, трябва да е ясно, че като трасе той е доста по-древен, отколкото си мислим. Тук говорим за възстановяване на един от древните пътища от Адриатическо до Черно море. Той е започвал от Драч (днес Дуръс), като при Битоля (днешна Македония) се е разделял на юг за Солун и на североизток, през днешната територия на България, стигал до Черно море.
В съвременната история първообразът на Коридор №8 датира от 1897 г., когато тогавашното българско правителство решава да строи жп линия от Радомир, през Кюстендил до село Гюешево с перспективата да продължи до Македония. През 1904 г. е подписано споразумение с тогава все още Османската империя, според което до 1910 г. България трябва да изгради жп инфраструктурата до Гюешево и границата с Македония. Османската страна трябва да подготви отсечката от Куманово до Крива Паланка и границата. Така със заем от 100 млн. лева през 1910 г. влакът стига до село Гюешево.
Инициативата за създаване на транспортен коридор Запад - Изток по направление Италия - Албания - Република Македония - България и свързването му със страните от Кавказкия регион и Близкия изток е подета през 1990 и регламентирана с Протокол от срещата на министрите на транспорта на България, Република Македония и Албания, проведена в София на 19-20 ноември 1991. Към тази инициатива впоследствие се присъединяват Италия и Турция, а на по-късен етап и Гърция.
Съгласно решенията на втората Общоевропейска конференция на министрите на транспорта (Крит, 1994), препотвърдени от третата конференция в същия формат (Хелзинки, 1997), Коридор №8 е включен в Системата на общоевропейските транспортни коридори.
Значението на Общоевропейски транспортен коридор 8 нараства след сключването на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа – Кавказ (1998), тъй като трансконтиненталният маршрут Европа – Коридор №8 – Азия осигурява най-пряка транспортна връзка от Южна Европа и Средиземноморието към Кавказ, Централна Азия и Далечния изток. Главно направление на Общоевропейски транспортен коридор №8 е Бари/Бриндизи – Дуръс/Вльора - Тирана - Кафасан - Скопие - София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железниците, летищата.
През 2003 г. Група на високо равнище I, председателствана от Карел ван Мирт, взема решения за осъвременяване на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа, като впоследствие между страните от региона се подписва меморандум за разбирателство.
През 2005 г. Група на високо равнище II, председателствана от Лойола ди Паласио, обсъжда и приема продължение на главните трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони и приоритетните проекти за тяхното развитие. Одобрени са пет главни транспортни оси - през територията на България преминава югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив.
На 1 август 2017 г. в Скопие министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха споразумението за добросъседство. Заедно с договора двете държави подписаха още осем споразумения, като за приоритетен от страна на двете правителства бе определен инфраструктурният проект Коридор №8. Той има амбициозната цел да свърже пристанищата Бари и Бриндизи в Италия с крайбрежието на Албания, продължава през Македония, минава през България - Кюстендил, София и Пловдив, и достига до пристанищата във Варна и Бургас. Като един от 10-те паневропейски транспортни коридора той трябва да свърже Адриатическо с Черно море.
Очаквани икономически ефекти от реализацията на проект за стратегически транспортен коридор Изток - Запад през България
Транспортът, икономическата, енергийната и информационната свързаност имат ключова роля за икономическото и обществено развитие, за мобилността на трудовите ресурси, за предлагането на услуги и за конкурентоспособността на икономиката като цяло. Такава транспортна, а и не само, артерия би била ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала "Тракия", свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието – Варна и Бургас, чрез Македония с Албания и Италия, с основната посока на стоки и услуги – Турция и Близкия и Далечния изток – на юг и на север – със страните, генериращи най-голямо количество туристическо движение и източници на основни суровини за най-широк спектър отрасли.
Изграждането на транспортна връзка Запад – Изток от Бари/Бриндизи, през Дуръс, Скопие, София, Бургас и Варна ще окаже влияние върху икономическото развитие на страните и на двата крайбрежни района - Адриатически и Черноморски, като ще допринесе за:
· създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона
· подобряване на транспортното обслужване на областите посредством намаляване на времето за пътуване между държавите в региона
· пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа
· осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти чрез модернизация и развитие на транспортната ос
· ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по-малките градски центрове, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места
· създаване на информационна свързаност посредством високоскоростен интернет, недостъпен до момента за някои страни от региона
· възможност за изграждане на енергийни връзки.

Транспортни коридори Изток – Запад извън територията на България и Македония
Политическата и икономическата обстановка в Европа в момента диктуват транспортна ориентираност с основна посока Юг – Север, което води след себе си стремглавото изграждане на транспортни артерии със същата посока и поради тази причина регионалната обвързаност с посока Изток – Запад остава във времето на заден план. Това налага необходимостта да се осигурят връзки, които да способстват за движението на товарите, пътниците и осъществяването на услугите. Връзките Запад – Изток, които минават през територията на България, понастоящем са слабо осигурени, което е причина успешно да бъдем все по-често заобикаляни чрез по-ускорено изграждащата се транспортна инфраструктура на нашите съседи.

Коридор Изток- Запад на север от България
-
Коридор Изток - Запад на север от България, в Румъния: магистралата Констанца – Букурещ – Питещ – Сибиу – Тимишоара – Арад – унгарска граница (продължава към Будапеща)
Фотограф: Градът

Румъния изгражда магистралата Констанца – Букурещ – Питещ – Сибиу – Тимишоара – Арад – унгарска граница (продължава към Будапеща) с много добри темпове. Коридорът се представлява от две автомагистрали: автомагистрала А2 – Констанца – Букурещ – 200 км – изцяло в експлоатация. От румънска страна е имало планове тя да бъде продължена до границата с България, но липсата на еквивалентни транспортни условия от другата страна спират тези намерения.
Автомагистрала А1 – Букурещ – Арад – от общо 600 км са изградени 400 км, като 51 км са в строеж (Дева – Тимишоара) и за следващите 4 години са предвидени останалите. Магистралата е построена като част от Трансевропейската транспортна мрежа и се финансира основно с европейски средства– 85% от финансирането идва от европейския бюджет. От изток има връзки през Черно море до Русия, Кавказ и Близкия и Средния изток, а от запад – връзка с развитата автомагистрална мрежа на Централна и Западна Европа. Това, комбинирано с водния път Рейн – Майн – Дунав, завършващ от изток с пристанище Констанца, поема вече голяма част от транспортния трафик Изток – Запад в региона.
Пристанище Констанца – инвестиции над 1.5 милиарда долара за 25 години, нарастване на товарооборота 10 пъти – от трето пристанище в Западното Черноморие след Бургас и Варна, в момента има товарооборот над 57 милиона тона, или три пъти по-голям от този на пристанищата Бургас и Варна, взети заедно. Има реална опасност и българският износ на зърно, който реализира една трета от товарооборота на пристанище Варна, да се пренасочи към Констанца поради по-добра техническа осигуреност на пристанищната инфраструктура. Летище Букурещ – за 10 години – от 2005 до 2015 г., увеличава повече от три пъти пътникопотока и през него вече минават над 10 милиона пътници годишно. За сравнение - през летище София годишно преминават малко под 5 милиона души.

Коридор Изток-Запад на юг от България
-
Коридор Изток - Запад на юг от България, в Гърция: магистралата Егнатия Одос – дължина 670 километра, 76 тунела с обща дължина 99 километра (най-дълъг тунел 4700 м ) и 1650 моста (13 тол-станции и обща инвестиция близо 7 милиарда евро). Близо до Истанбул, но и относително близо до България се изгражда най-голямото летище в света, което се планира да поеме 150 милиона пътници годишно. Това изцяло променя световната карта на важните трансферни летища.
Фотограф: Градът

Гърция разполага с изцяло изградената АМ "Егнатия – Одос". Автомагистралата свързва Адриатическо с Черно море и е с дължина 670 км със 76 тунела с обща дължина 99 км (най-дълъг тунел 4700 м) и 1650 моста (13 тол-станции и обща инвестиция близо 7 млрд. евро). Финансирането за нейното изграждане идва основно от ЕС и на практика силно конкурира Коридор №8. Въпрос на време е и договаряне между Гърция и Турция за продължението на аутобана до Одрин и Истанбул.
Пристанище Пирея в момента е взето на концесия от китайски оператор (COSCO). Също така в началото на тази година и пристанище Солун е отдадено на концесия на германско-френско-китайски консорциум срещу 1.1 милиарда евро. Всички тези факти засилват геополитическата позиция на Гърция, поставяйки ни в още по-неизгодна позиция.
През последните години Турция въпреки политическите трусове, през които преминава, е вложила над 50 млрд. долара в жп инфраструктура, която изгражда с много високи темпове, осъзнавайки, че страната е портата между Изтока и Запада. Цялата тази жп мрежа, гонейки западноевропейските пазари, има 2 възможни начина за достъп до тях – през България и Македония или през Гърция. Досегашният опит показва, че такъв жп коридор е напълно възможно да бъде реализиран от гръцка страна, докато ние трудно успяваме да построим и свържем изграждащите се в момента коридори на българска територия. Още повече, че предстои изграждане на високоскоростно трасе от Солун до Будапеща.
Близо до Истанбул, но и относително близо до България, се изгражда най-голямото летище в света, което се планира да поема 150 милиона пътници годишно. Това изцяло променя световната карта на важните трансферни летища. Със сигурност наличието на такъв обект влияе на развитието на инфраструктурата в доста голям териториален обхват, а ние нямаме никаква готовност за това предизвикателство. В случая се очаква въздушният трафик над българска територия да нарасне с 50%.

Съвременното геополитическо положение, успоредно с ускореното транспортно развитие на заобикалящите ни съседи, ни поставя в положение на държави, които бързо трябва да взимат своите решения. Това е причината да съществува огромен риск България и Македония в близките години да се превърнат в геополитическа дупка поради ненавременни действия и пропуснати възможности. Настоящата ситуация на отворени граници и това, че като държави гледаме в една и съща посока, е повод да преосмислим отново приоритетите си в транспортно отношение и да не пропускаме възможностите да реализираме коридор 8 с трансевропейско и азиатско значение, защото отново ще бъдем заобиколени.

Транспортен коридор № 8:част от новия Източно-балкански коридор и Новия път на коприната
Още от древността е доказано, че добрата инфраструктура води след себе си повече инвестиции, по-добра търговия и повече движение. Резултатът от това се изразява в подобряване на условията за живот за местното население, което се възползва от тези дадености.

Балканите заемат едно от най-важните геостратегически места в Европа и са предмостието към Азия. В различни исторически периоди, например по времето на социализма, не е можело да се използват предимствата на местоположението поради политическото разделение на нашата част от Европа, довело до почти физически разделителни граници между Изтока и Запада, преминаващи по нашите западни и южни граници. Поради тази политическа ситуация и ориентираност основното направление на връзките, които се чертаят в България тогава, са с основно направление Изток. В този период – втората половина на двадесети век – период на най-динамично и бързо инфраструктурно развитие на Европа в нейната централна и западна част, Балканите се оказват периферна територия, където се градят основно бариери и отбранителни линии, а не връзки.
При настоящата обстановка на Балканите и Европейския съюз – обстановка на финансови дефицити, проблеми пред икономическото развитие и недостатъчни ресурси, е изключително важно при вземането на конкретни решения за изграждане на следващите трасета, те да бъдат обосновани, да водят до максимален ефект за икономиката и населението и да са част от ясно обмислена поредица от стъпки, водещи до крайната цел – максимално добро използване на геостратегическата ни позиция за развитието и просперитета в региона.
Сложната транспортна обстановка на Балканския полуостров и свързаността в региона към настоящия момент се характеризират с мрежа, изградена от високоскоростни транспортни артерии, които са разпокъсани и свързани помежду си с такива от по-нисък клас, което нарушава целостта и равномерното придвижване на пътниците и товарите. Това в комбинация с нарастването на движението в перспектива и постоянно увеличаващия се трафик в посока Изток – Запад води след себе си належащата нужда от доизграждане на преди години начертаните коридори. Тези обстоятелствата успоредно с бързото транспортно развитие на заобикалящите ни съседи е важно да бъдат взети предвид, за да може своевременно да бъдат предприети правилните и навременни решения.
Това в комбинация със съществуващата и новостроящата се пристанищна инфраструктура (Констанца, Бургас, Варна, Текирдаг, Дуръс, Бари и т.н.), включително и летищата (в Истанбул, Бургас, Варна, Констанца, София, Скопие, Бари), би генерирало огромен транспортен поток. Преминаването на този транспортен поток през нашата територия би следвало да се осъществи по най-краткия и лесен път.
В такъв смисъл може да се постави акцент върху Транспортен коридор №8. Този коридор (и пътен, и железопътен) е най-късото разстояние между Черно и Адриатическо море. Към момента отделни елементи от трасето са в процес на изграждане и/или реконструкция.
Трасето включва всички детайли на интермодалния транспорт, автомагистрали, жп линии, летища и дори петролопровод. Коридорът ще осигури една от най-бързите преки връзки от Южна Европа и Средиземноморието, през Балканите към Кавказ, региона на Централна Азия и Далечния изток. За целта трябва да се построят железопътната и пътната връзки, за да се осигури лесното и безпроблемно движение на товари и пътници. Но Коридор №8 е много повече от транспортна артерия – той е освен това и енергийна, и информационна връзка. Направлението на коридора гарантира взаимодействието му с още три общоевропейски транспортни коридора. На българска територия Коридор 8 се пресича или се свързва пряко с трасетата на коридори 4, 9 и 10.
Тук е мястото да припомним, че освен с паневропейските транспортни коридори той се пресича и с още 2 транспортни коридора, които осъществяват връзка Север – Юг и не са част от пан-европейската транспортна мрежа, но са със същото голямо значение за страните, които те обслужват. Единият от тях е

Новият източнобалкански транспортен коридор,
за който стана дума в средата на 2017 г., отново с подписване на меморандум между страните България и Румъния. Той има за цел да осъществи най-пряката връзка между Турция и Далечния изток със страните от Европа и Черноморския басейн, като в същото време е част и от идеята за черноморски магистрален пръстен. От другата страна Коридор №8, а именно от запад, се свързва с Адриатическо-Йонийската магистрала, която има за цел от своя страна да свърже страните от Адриатическо-Йонийския морски басейн чрез сухопътна връзка по цялото протежение на крайбрежието му, тръгвайки от Триест и завършвайки в най-южната част на полуострова.
По този начин транспортното значение на Коридор №8 се засилва значително, превръщайки го в единствената хоризонтална връзка в Европа с посока Изток - Запад, пресичаща цели 5 транспортни коридора не само с регионално и европейско значение, но и със световно. Това е връзка с многостранен характер, която освен пътна, жп е и информационна и енергийна. Транспортният коридор има капацитет да съкрати времето за превоза на товари и пътници и да осигури немалко услуги за значително по-малко време и на много по-ниска цена от досегашната.
Нека не забравяме, че горепосоченият коридор по естество и посока автоматично става част от Пътя на коприната, или по-скоро от

Новия път на коприната,
свързан с инициативата Belt and Road – план за финансиране на инфраструктурни проекти по протежение на икономическия интерес на Китай в размер на над 8 млрд. долара. Това е оста, по която става снабдяването и обмена на стоки между Европа и Близкия и Далечния изток. Реализирането на подобна транспортна връзка доказано би съкратило времето за превози на стоки от Китай до сърцето на Европа с цели 2 седмици. Това само по себе си е огромно подобрение и би се превърнало в една от основните оси на икономиката и растежа между Европа и Изтока.
Транспортен коридор №8
-
Измествайки фокуса от световната транспортно-икономическа картина върху регионалната свързаност, трябва да отбележим, че общата дължина на Общоевропейски коридор №8 е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. На българска територия дължината на пътната част на коридора е 640 км, а изградената железопътна част – 747 км. Това означава, че около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Единственият неизграден български участък от жп частта на коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българско-македонската граница с дължина около 2.5 км.
Фотограф: Градът

Коридор 8 на територията на България
Пътища
Общата дължина на трасето през българска територия възлиза на 640 км. Като автомагистралите и скоростните пътища са около 70%. Трасето се дели на следните пътни участъци:
1. Варна – Бургас – трасе с дължина 130 км и с планове за изграждане на автомагистрала "Черно море", част от Нов източнобалкански транспортен коридор. Пътят е рехабилитиран изцяло.
2. Бургас – София – 361 км по АМ "Тракия", изцяло завършена и в експлоатация.
3. Софийски околовръстен път – до АМ "Люлин" – 32 км, отчасти завършена магистрала, като перспективата е в близко бъдеще да бъде изцяло завършена.
4. АМ "Люлин" и АМ "Струма" до Дупница – 56 км – в частта, предмет на Коридор №8, участъците са изцяло завършени и в експлоатация.
5. От Дупница, през Кюстендил до Гюешево 60 км– Път II-62 и I-6 – реабилитирани с възможност за изграждане на автомагистрала или скоростен път.

Железници
За България основни жп проекти по коридор 8 са два:
6. жп проект София - Радомир - с готов технически проект.
7. жп проект Радомир - Гюешево - в подготовка на технически проект.
На 1 август 2017 г. министърът на транспорта, информационните технологи и съобщенията Ивайло Московски и министърът на транспорта и съобщенията на Македония Горан Сугаревски подписаха Меморандум за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Документът ще послужи като основа за бъдещата съвместна работа по изграждането на железопътната връзка между столиците на двете държави. Европейската комисия категорично показа, че Коридор №8 е в основата на интеграцията на Западните Балкани и за него ще се търси целево финансиране, каза Ивайло Московски по време на двустранната среща. Българската страна пое ангажимент до 2027 г. да изгради жп линията София – Перник – Радомир – македонска граница. Македония, от своя страна, се ангажира да построи жп участъка Крива паланка – Деве баир – българска граница до края на 2025 г. Министър Ивайло Московски допълни, че в този програмен период е предвидено цялостното проектиране на отсечката София – Перник – Радомир – македонска граница. За жп линията от София до Радомир са изготвени технически проекти и подробни устройствени планове, които са на етап съгласуване, а за останалата част от отсечката в момента се подготвя документация за проектиране. Анализите показват, че ще бъдат необходими около 800 млн. евро за модернизация на цялата жп линия от София до Гюешево.

Коридор 8 на територията на Македония
Частта от Коридор 8, която преминава през територията на Македония, е с дължина около 300 км.
8. От границата с България до Куманово пътят е 77 км, които са в лошо експлоатационно състояние.
9. Участъкът Крива Паланка - Ранковце има дължина 26 км, които са в сравнително лошо състояние, за пътя има обявена тръжна процедура за избор на изпълнител. Геометричните елементи на трасето са направени за скорост на движение 110 км/ч. Предполагаемата стойност на строителството е 78 млн. евро. Средствата са осигурени със заем от Световната банка.
10. От Куманово до Миладиновци (Е-75) има рехабилитиран магистрален участък с обща дължина 23 км и рехабилитация на стойност 5.10 млн. евро.
11. Околовръстният път на Скопие е с дължина 26 км, изграден е с автомагистрален габарит през 2009 г.
12. Скопие - Тетово - Гостивар (Е-65) – автомагистрала в експлоатация.
13. Гостивар - Кичево - национален път (Е-65), със завършен проект за автомагистрала (около 47 км), предстоят тръжни процедури за избор на изпълнител.
14. Кичево - Охрид – това е автомагистрала в строителство (Е-65), стойността й е около 374 млн. евро, дължината й е 56.7 км. Строителството започва през 2014 г. и трябва да завърши през 2018 г. От магистралата са завършени 90%.

Коридор 8 на територията на Албания
На територията на Албания преминават 150 км от коридор 8.
15. Участъкът от македонската граница до Елбасан е в изключително лошо състояние, изграден е с елементи за ниска проектна скорост, с множество спускания и изкачвания в комбинация с поредица от хоризонтални криви с радиуси за ниска проектна скорост.
16. В отсечката след Елбасан и преди Тирана има изградена автомагистрала.
17. Тирана няма обходен път и това към момента се решава с преминаване през самия град - сега околовръстното на Тирана е в етап на изграждане.
18. Отсечката от коридор 8 между столицата Тирана и Дуръс е с дължина 35 км и там вече има изпълнена автомагистрала.

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

Брой 5 | септември - октомври 2018
Корица на изданието
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от infrastructure.bg